Озониране и обезмирисяване във Враца се прилагат, когато миризмата се задържа въпреки проветряване и стандартно почистване. Методът използва озон, който се генерира на място от озонатор. Озонът не „маскира“ миризми, а участва в реакции, които променят химичната им структура. Затова е важно да се работи с точни параметри и ясни правила за безопасност.

Какво прави озонът с молекулите, които миришат

Озонът е реактивна форма на кислорода и лесно окислява летливи органични съединения. Такива молекули се отделят от цигарен дим, мазнини, влага, плесени и органични остатъци. При премахване на миризми с озон целта е тези вещества да се преобразуват до по-слабо миришещи или безмирисни продукти. Ефектът зависи от концентрацията, времето на експозиция и движението на въздуха в помещението.

Подготовка на помещение преди обработка с озонатор

Резултатът е по-предвидим, когато първо се премахне източникът на замърсяване. При озониране на апартаменти това означава да се изхвърлят силно замърсени вещи и да се измият повърхности, върху които има налепи. При наличие на течове се подсушава, защото постоянната влага поддържа миризми и микробен растеж.

• Затварят се прозорци и врати, за да се задържи озонът в обема.
• Покриват се чувствителни материали като естествен каучук и някои багрила.
• Изнасят се хора, животни и растения, както и храни в открити съдове.
• Осигурява се достъп до всички помещения, ако се планира озониране на жилище в цял обем.

Типични случаи: дим, животни, боледуване и наематели

При озониране след пушене озонът атакува съединенията, които се натрупват в текстил, завеси и мека мебел. При озониране след животни се работи и около места с повтарящо се маркиране, като първо се отстраняват органичните остатъци. При озониране след болест се цели намаляване на остатъчни миризми и част от микробния товар във въздуха и по повърхности. При озониране след наематели често се комбинира с изнасяне на отпадъци и измиване на кухни, където мазнините задържат миризми.

Безопасност, проветряване и контрол след цикъла

По време на работа помещението остава необитаемо, защото озонът дразни дихателните пътища. След края на цикъла се изчаква разпад на озона и се прави интензивно проветряване. Практично е да се провери миризмата след няколко часа, а не веднага, защото въздухът се стабилизира постепенно. Ако е имало силно замърсяване, озониране след почистване понякога се повтаря в по-кратък, допълнителен цикъл.

В ситуации с по-тежка биологична замърсеност, обработката може да се комбинира с дезинфекция на жилища, за да се намали рискът от повторно развитие на неприятни миризми. При добре планирана процедура озониране на стая, озониране на къща или на отделни зони дава по-ясен резултат, без излишно натоварване на материалите.