Озониране и обезмирисяване в Ихтиман се прилага, когато миризмата е трайно „влязла“ във въздуха и порестите материали. Методът не маскира аромата, а атакува молекулите, които го причиняват. Озонът се произвежда на място с апарат и се подава като газ при контролирани условия.

Как работи озонът върху миризми и микроорганизми

Озонът е реактивна форма на кислорода с три атома. В контакт с летливи органични съединения той ги окислява и променя структурата им. Така част от мирисовия профил се разпада и се усеща значително по-слабо.

Ефектът зависи от това къде е източникът. Миризми, които са основно във въздуха, спадат по-бързо. Миризми, попили в текстил, дърво или мазилка, изискват време и добра циркулация.

Кога се избира озониране в жилища

На практика най-често се прави дезинфекция на жилища със съчетаване на почистване и газова обработка. Това е полезно, когато има риск от микробно натоварване заедно с неприятен мирис. Озонирането е подходящо след проветряване, ако миризмата се връща от повърхностите.

• Озониране след пушене, когато димът е попил в мека мебел и завеси.
• Озониране след животни при натрупване на миризми в килими и тапицерии.
• Озониране след наематели при смесени миризми от готвене и застоял въздух.
• Озониране след болест, когато се цели понижаване на остатъчни миризми и натоварване.

Подготовка на апартамента и ход на обработката

При озониране на апартаменти се затварят прозорци и врати, за да се задържи концентрацията. Изнасят се хора, домашни любимци и растения. Покриват се или се изнасят чувствителни материали като естествен каучук.

Прави се обработка с озонатор, като се осигурява движение на въздуха към критичните зони. Времето зависи от обема и степента на натоварване. След приключване се проветрява, докато остатъчният озон се разпадне до кислород.

Ограничения и какво решава източника на миризмата

Озонът действа най-добре, когато източникът е отстранен. Ако има наслоявания и течове, първо се чистят повърхностите и порестите материали. При тежки ситуации се включва почистване на силно замърсени жилища, за да няма какво да „храни“ миризмата.

• Озонирането не е заместител на изхвърляне на източник като мокри текстили или напоени дървесни плоскости.
• Методът е чувствителен към недостъпни кухини, където въздухът не циркулира.

Как се преценява успешният резултат

Проверката не се прави веднага след озониране, а след пълно проветряване. Миризмата се оценява в различни части на жилището и при затворени прозорци за кратко време. При специфични замърсявания, например след инцидент, се налага и почистване на кръв и биологични отпадъци, преди да се търси устойчив ефект.