Озониране и обезмирисяване в Банско се прилага, когато миризмата е проникнала във въздуха и във порести материали. Озонът е реактивен газ, който окислява част от молекулите, носещи мирис. Процедурата не ароматизира и не прикрива проблема с парфюм.

Как работи озонът и какво променя във въздуха

Озонът (O3) се получава от кислород чрез електричен разряд в уред. В помещението той реагира с летливи органични съединения от дим, готвене или животински мирис. Реакциите променят химичната структура на част от тези молекули и усещането отслабва.

Ефектът зависи от влажността, температурата и движението на въздуха. По-високата влажност често ускорява окислителни процеси върху миришещи остатъци. Прекалената влага обаче може да усложни проветряването и контрола на концентрацията.

Кога озонирането дава най-добър резултат в жилища

Добър резултат има, когато източникът е отстранен или ограничен предварително. При озониране на апартаменти се започва с изнасяне на отпадъци и премахване на видими замърсявания. Така озонът се насочва към остатъчните миризми, които са попили във тъкани и повърхности.

Чести случаи са озониране след пушене, озониране след животни и озониране след наематели. Текстилът задържа миризми по-дълго и изисква време за проникване. Матраци, дивани и килими се третират при отворени чекмеджета и вратички.

• Застоял въздух и миризма на цигари във дневни и спални
• Мирис от домашни любимци около мека мебел и килими
• Остатъчни миризми след ремонт и нови материали

Подготовка и безопасност при обработка с озонатор

Преди обработка с озонатор хора, животни и растения се извеждат от обекта. Храна и открити съдове се прибират, а чувствителни изделия се покриват или изнасят. Вътрешните врати се оставят отворени, за да се избегнат „джобове“ с неизчистен въздух.

След края на цикъла помещението се оставя затворено за кратък период. После се проветрява активно, докато остатъчният озон се разпадне до кислород. Озонът не бива да се вдишва и затова времето за престой е част от протокола.

Комбиниране с други действия при силни замърсявания

При тежки случаи се прави първо санитарно почистване, а озонът идва като финална стъпка. Практически подход е дезинфекция на жилища, когато има биологичен риск и нужда от контрол на микробно натоварване. При крайно замърсяване може да се наложи почистване на силно замърсени жилища, за да се премахнат наслояванията, които подхранват миризма.

След като повърхностите са почистени и сухи, озонирането се настройва според обема и мебелите. При озониране на жилище се следи и за добра циркулация зад шкафове и под легла. Накрая се прави контролна проверка на миризмата след пълно проветряване.