Озониране и обезмирисяване в Козлодуй се използва, когато неприятната миризма е попила в повърхности и се връща след проветряване. Методът не прикрива с ароматизатори. Той работи чрез контролирано окисление на молекули, които носят миризма.

Какво представлява озонът и защо влияе на миризмите

Озонът е форма на кислорода с три атома и висока реактивност. При дезинфекция на жилища често се комбинират почистване и газова обработка, за да се намали микробното натоварване. Във въздуха озонът реагира с летливи органични съединения и променя химичната им структура. Така част от характерните мирисови профили отслабват или изчезват.

Ефектът зависи от източника и от достъпа до замърсените слоеве. Миризми, които са само във въздуха, се повлияват по-бързо. Миризми от килими, мека мебел и мазилки изискват време и добра циркулация.

Кога озонирането е подходящо решение в жилища

Озониране на апартаменти се прилага при тютюнев дим, готвене, мухъл, застоял въздух и натрупана влага. Практикува се и озониране след наематели, когато текстилът и шкафовете са поели смесени миризми. Озониране след животни помага при мирис от козина и маркиране, но източникът трябва да е почистен.

• Озониране след пушене в стаи, където димът е попил във завеси и тапицерия.
• Озониране след болест, след като помещенията са почистени и добре подсушени.
• Озониране на къща със слаб, но постоянен мирис от влага и лоша вентилация.

Подготовка преди обработка с озонатор

Преди обработка с озонатор се отстраняват видимите източници на миризма. Това включва пране на текстил, измиване на повърхности и изхвърляне на отпадъци. При силно замърсяване първо се прави почистване на силно замърсени жилища, за да не се фиксират миризми в прах и органични остатъци.

Домашни любимци, растения и хора не остават в жилището по време на процедурата. Храната и откритите съдове се прибират. Вентилационните отвори се преценяват според целта, за да има равномерно разпределение.

Как протича озонирането и какво се прави след това

Генераторът се поставя така, че въздухът да циркулира през основните зони. Времето се определя според обема, влажността и материала на повърхностите. Озониране на стая обикновено е по-кратко от обработка на цял апартамент, но често се повтаря на цикли.

• Проветряване след края на цикъла, докато мирисът на озон изчезне напълно.
• Проверка за остатъчен източник и допълнително почистване при нужда.

При ситуации с тежки биологични замърсявания се прилагат по-строги протоколи, подобни на почистване на кръв и биологични отпадъци. Това намалява риска миризмата да се върне от скрити порести слоеве. Озониране след почистване има най-стабилен ефект, когато влагата е овладяна и материалите са сухи.