Озониране и обезмирисяване в Несебър е метод за третиране на въздуха и повърхностите с озон. Озонът е реактивна форма на кислорода, която окислява молекули с неприятна миризма. Процесът се използва при жилища, настанявани сезонно, и при помещения със задържана влага.

Какво прави озонът с миризмите

Неприятните миризми често се дължат на летливи органични съединения, които се отделят от тъкани, мебели и мазни налепи. При премахване на миризми с озон молекулите се променят химически и губят характерния си аромат. Това се различава от ароматизиране, което само маскира проблема. Ефектът зависи от концентрацията, времето на експозиция и движението на въздуха.

Озонът реагира и с биофилми по повърхности, което е важно при миризма на мухъл. При наличие на скрити източници, като мокра изолация, миризмата може да се върне. Затова първо се търси причината за влагата и се отстранява.

Подготовка на жилището преди обработка

Озониране на жилище започва с кратък оглед и преценка на обема и препятствията за циркулация. Помещението се освобождава от хора, домашни любимци и растения. Храните се изнасят или се затварят херметично в подходящи съдове. Чувствителни към окисление материали се покриват или изнасят, ако това е възможно.

• Затварят се прозорци и врати, за да се поддържа стабилна концентрация.
• Отварят се вътрешни шкафове и гардероби, за да се достигне до текстил и ъгли.
• Осигурява се достъп до контакт и свободно място за обработка с озонатор.

Протичане на озонирането и времеви параметри

Озониране на апартаменти обикновено се прави на цикли, според степента на замърсяване и вида на миризмата. Озониране на стая може да изисква по-кратко време, но при мека мебел цикълът се удължава. След завършване се изчаква разпад на озона и следва проветряване до нормализиране на въздуха. Допълнително се прави контролна проверка на миризмата в затворено помещение.

Озониране на къща често включва работа по зони, за да се контролира движението на въздуха. В сгради с много помещения се планира последователност, която ограничава пренасянето на остатъчни миризми. При озониране след почистване резултатите са по-стабилни, защото липсват мазни слоеве.

Чести случаи: дим, животни, боледуване и наематели

Озониране след пушене се прилага, когато никотиновите съединения са проникнали в завеси и тапицерии. Преди обработката се отстраняват пепел и налепи по твърди повърхности. Озониране след животни е подходящо при миризми от урина и органични остатъци, но първо се прави локално измиване и ензимна обработка. Озониране след болест се използва като част от хигиенизиране на помещенията, при което се комбинира с механично почистване. Озониране след наематели е практично при сменяеми жилища, където източникът на миризма е смесен и неясен.

При нужда от паралелни мерки, като дезинфекция на жилища, се планира редът на процедурите така, че химичните остатъци да не пречат на озона. Това подобрява предвидимостта на обезмирисяването и намалява риска от повторна поява на неприятен фон.

Безопасност и контрол след процедурата

Озонът е токсичен за дишане при повишени концентрации, затова се работи без присъствие на хора. Достъпът до обекта се ограничава до приключване на цикъла и пълно проветряване. След това се проверяват зони с текстил, ъгли и шкафове, където въздухът се задържа. Ако има остатъчна миризма, се прави втори по-кратък цикъл с корекции в разположението на уреда.

• Проветрявайте интензивно и не влизайте, докато въздухът не стане напълно неутрален.
• Следете за скрити източници на влага и ги отстранявайте, за да няма повторна миризма.

При правилна подготовка и контрол, озонирането дава реално обезмирисяване, без да оставя парфюмен слой. Резултатът е най-добър, когато се комбинира с премахване на причината и добро проветряване след процедурата.