Озониране и обезмирисяване в Радомир се използват, когато миризмата е „влязла“ в пори, текстил и скрити кухини. Озонът е силен окислител, който реагира с молекулите, носещи мирис. Процесът не маскира, а променя химичната структура на замърсителите.

Как озонът работи срещу миризми и микроорганизми

При обработка с озонатор се генерира озон от кислорода във въздуха. Газът се разпространява равномерно и стига до труднодостъпни зони. Там реагира с летливи органични съединения, които създават неприятна миризма. След определено време озонът се разпада обратно до кислород.

Озонът въздейства и на бактерии, плесени и вирусни частици по повърхности и във въздуха. Ефектът зависи от концентрацията, влажността, температурата и времето на експозиция. Затова настройките се планират според помещението и причината за миризмата.

Подготовка на жилището преди озониране

Успешното озониране на жилище започва с ограничаване на източника. При остатъци от дим, животински урина или развалена храна първо се отстраняват замърсените материали. След това се прави основно почистване на повърхности, за да не се „консумира“ озонът от излишна мръсотия.

• Прибират се хора, домашни любимци и растения от помещенията.
• Затварят се прозорци и врати, а вентилационните отвори се контролират според плана.
• Откриват се порести зони като килими, матраци и мека мебел, където миризмата се задържа.

Как протича озониране на апартаменти и стаи

Озониране на апартаменти се прави поетапно, ако има много помещения или различни източници на миризма. Озониране на стая може да е достатъчно при локален проблем, например гардероб или спалня. При озониране на къща се отчита и движението на въздуха между етажи и коридори.

Чести случаи са озониране след пушене, озониране след животни и озониране след наематели. При всяка ситуация се търси комбинация от време и концентрация, без да се увреждат чувствителни материали. След цикъла се прави проветряване, докато характерната остра миризма изчезне напълно.

Безопасност, проветряване и проверка на резултата

По време на работа с озонатор не се стои в помещенията. Озонът дразни дихателните пътища и очите, дори при кратък контакт. След края се влиза едва след проветряване и контрол на остатъчния озон.

• Проветряването се прави с широко отворени прозорци и активен въздушен обмен.
• Резултатът се проверява след няколко часа, защото миризмите могат да се „върнат“ от текстил.

Ако има биологично замърсяване, озонирането се комбинира с дезинфекция на жилища и последващо озониране след почистване. При тежки инциденти с органични течности е нужна и почистване на кръв и биологични отпадъци, защото озонът не заменя физическото отстраняване. При устойчиви миризми след разлагане подходът включва и почистване след смърт, преди финалното обезмирисяване.