Озониране и обезмирисяване в Стамболийски се използва, когато неприятният мирис е проникнал във въздуха и в порести материали. Озонът е реактивен газ, който окислява част от молекулите, носещи мирис. Процесът не добавя аромат и не „маскира“ проблема.

Какво прави озонът и защо миризмата намалява

Озонът (O3) се генерира от кислород чрез електричен разряд в озонатор. В помещението той реагира с летливи органични съединения и ги променя химично. Така се нарушават структури, които обичайно се усещат като дим, застоялост или животински мирис.

Ефектът зависи от температурата, влажността и количеството повърхности, които „държат“ миризмата. Текстил, тапицерия и матраци поглъщат повече и изискват по-прецизно дозиране. Влажността често ускорява част от реакциите, но прекалената влага променя хода им.

Кога озонирането работи най-добре в жилище

Най-добри резултати има при ясно отстранен източник на миризма. Това включва изхвърлени отпадъци, изпрани текстили и почистени повърхности. Затова често се прави озониране след почистване, когато остава остатъчен мирис.

• Озониране след пушене в затворени стаи с мека мебел и завеси.
• Озониране след животни, ако са почистени петна и са отстранени замърсени пълнежи.
• Озониране след наематели, когато има смесени миризми от готвене, дим и престой.

При наличие на активна влага, мухъл или теч миризмата често се връща. В тези случаи първо се решава причината, а след това се прави обезмирисяване.

Как протича обработка с озонатор в апартамент

Преди старта се изнасят хора, животни и растения. Хранителни продукти се прибират в затворени шкафове или се изнасят. Озонаторът се позиционира така, че потокът въздух да достига основните зони.

При озониране на апартаменти вратите между стаите обичайно се оставят отворени за равномерно разпространение. За по-точен контрол може да се работи поетапно, като се прави озониране на стая. След цикъла следва проветряване до спад на остатъчния озон.

Безопасност и ограничения при обезмирисяване с озон

Озонът е дразнещ за дихателните пътища и не се вдишва умишлено. Помещението се обозначава и се избягва достъп по време на работа. След приключване се проветрява достатъчно дълго, според обема и времето на обработка.

• Латекс, естествен каучук и някои пластмаси могат да се повлияят при високи дози.
• Електроника и метали се оставят, но се избягва конденз и директно обдухване.

При силно замърсяване озонът се комбинира със санитарни действия, които премахват реалния носител на миризмата. В такива случаи дезинфекция на жилища може да бъде отделна стъпка преди озонирането, когато има микробиологичен риск.

Когато се търси траен резултат, важно е да се избере правилна продължителност и да се провери дали проблемът не е „заключен“ в текстил или строителни пори. Добре планираното озониране на жилище често довежда до отчетливо по-чист въздух без остатъчна тежка миризма.