Озониране и обезмирисяване в Ямбол се използват, когато неприятната миризма остава и след проветряване. Методът работи с газ озон, който се генерира на място. Целта е химично окисление на молекули, които носят миризма, а не прикриване с аромат.

Как озонът влияе на миризмите в помещенията

Озонът е силно реактивна форма на кислорода. Във въздуха той влиза в реакции с летливи органични съединения от дим, мазнини и органични остатъци. Така част от миризливите молекули се преобразуват до по-слабо миришещи или безмирисни продукти.

Ефектът зависи от три фактора: концентрация, време на експозиция и влажност. При по-висока влажност реакциите обикновено протичат по-активно. При много сух въздух може да е нужен по-дълъг цикъл.

Подготовка преди обработка с озонатор

Преди дезинфекция на жилища често се планира и озониране, но редът е важен. Първо се отстраняват източниците на миризма и видимите замърсявания. След това се преминава към обработка на въздуха и повърхностите.

Подготовката за озониране на жилище включва затваряне на прозорци и вътрешни врати според зоните. Текстилът и порестите материали се оставят открити, за да има контакт с въздуха. Домашни любимци, хора и растения не остават вътре по време на процедурата.

• Отстраняват се отпадъци, храни и мокри кърпи, които поддържат миризма.
• Почистват се филтри, мека мебел и килими, ако задържат дим или животински мирис.
• Изключват се йонизатори и ароматизатори, за да не маскират резултата.

Кога се прилага озониране на апартаменти

Озониране на апартаменти се използва при устойчиви миризми от тютюн, готвене и застоял въздух. Практикува се и като озониране след наематели, когато има смесица от парфюми и битови миризми. При озониране след пушене се работи внимателно, защото отлаганията се намират и по стени.

Озониране след животни е уместно при миризма от урина и органични следи. В такива случаи първо се прави локално измиване и неутрализация. После се преминава към премахване на миризми с озон в цялото помещение.

Безопасност, проветряване и контрол на резултата

По време на озониране на стая или озониране на къща не се стои вътре. След цикъла се изчаква разпад на озона и се прави дълго проветряване. Чак тогава се влиза за кратък оглед и проверка на остатъчна миризма.

Контролът е най-добър на следващия ден, когато въздухът е стабилизиран. Ако е имало биологично замърсяване, първо се прави почистване на кръв и биологични отпадъци и едва после се планира озониране след почистване. При нужда цикълът се повтаря с коригирано време и разпределение на въздуха.

• Следете влажността, защото прекалено сухият въздух намалява ефективността.
• Проверете текстилите, защото те често задържат миризма по-дълго от твърдите повърхности.

Когато миризмата идва от тежко замърсяване, първата стъпка остава механичното отстраняване на източника. Пример е почистване на фекалии, при което озонът е финален етап след основната санитарна работа. Така обезмирисяването е по-устойчиво и резултатът се запазва по-дълго.